Лидия Юкнавич: Манифестът на неприспособените
Повечето „ непасващи “ хора се борят против историята, която другите очакват те да пресъздадат. Срещу културния сценарий на положителния жител, с който се сблъскваме – по какъв начин да бъдеш жена, по какъв начин да бъдеш мъж, по какъв начин да бъдеш сполучлив в работата/връзките/живота, по какъв начин да си благополучен, по какъв начин да обичаш, по какъв начин да се ожениш, по какъв начин да се впишеш в обществото.
Неприспособените се бунтуват против историите, които обществото слага пред тях или върху тях. Защото житейските ни прекарвания не се вписват в обичайна или общоприетата история. Ние се сблъскваме челно с тези сюжети на еднаквост и обществена организация, и последвалият конфликт или ни унищожава, или ни кара да изковем личен път.
Ако би трябвало да си татуирам една фраза върху главата, тя ще е тази: Не съм историята, която измислихте за мен.
Колкото повече хора съумея да убедя да се придържат към тази мантра, толкоз по-полезна ще считам, че съм била в живота си. Не сме длъжни да приемем историите, които наследяваме, историите, които ни споделят кои би трябвало да бъдем. Можем да се надигнем и да кажем „ не “ във всеки миг, даже и да сме казвали „ да “ през целия си живот. Никога не е прекомерно късно. Можем постоянно да отхвърлим историите, хвърлени върху нас, и можем постоянно да преразгледаме и унищожим една история и да съживим друга. Това е една безкрайна опция.
Лидия Юкнавич, из The Misfit’s Manifesto
Източник: TED
